НайлонМалко история
„Найлон“ е търговско наименование на клас синтетични полимери, известни най-общо като полиамиди. За създател на найлона се смята Уолъс Каротърс, който докато работел за DuPont имал задачата да създаде полиамидно влакно, достатъчно надеждно, за да замени азиатската коприна при направата на парашутите, тъй като в навечерието на Втората световна война тя ставала все по-дефицитна. На 28 февруари 1935 г. Каротърс създава половин унция (около 14 гр.) полимер, който бил наречен „полиамид 6-6“. С него се работело трудно поради високата му точка на топене, но последващите обработки превръщат полиамид 6-6 в това, което днес наричаме „найлон“.
Първото нещо, за което бил използван найлонът, е четки за зъби – през 1938 г., а през 1940 г. се появили и женските найлонови чорапи. Оскъдицата на естествени тъкани по време на Втората световна война води до възход на найлона и от него се правят парашути, въжета, дъждобрани, покривала, автомобилни части и куп други неща за нуждите на армията.
В края на войната 25% от произвежданите текстилни влакна са били вече найлонови, а само 10 години преди това тази материя е била непозната.
Екологичен багаж
Има различни видове найлон. Най-често употребяваният е найлон 6. За производството на 1 кг найлон 6 се използват 8,1 кг материали (петрол, природен газ, въглища, дървесина, биомаса), 310 литра вода (WOW!) и 1,6 кг въздух.
Употреба
Текстил и килими – за тази цел се използват около 2/3 от найлона, произвеждан в Европа.
Четки за зъби;
Чорапи и чорапогащи;
Велкро (лепенките за бързо закопчаване върху чанти, някои дрехи и мебели);
Въжета, мрежи, струни на музикални инструменти, хирургически конци, корда;
Автомобилни и машинни части;
Въздушни възглавници;
Парашути и др.
Твоите неща: стъкло
Твоите неща: желязо
Подпиши българска подписка срещу употребата на найлонови торбички!
  |
